Бонитета и банковите кадри


На пръв поглед, за практикуващите банкови кадри на Запад не съществува някакъв особен интерес за изясняване на особените разграничителни особености на едно или друго понятие от рода на горепосочените, касае кредитната надеждност на потенциалния длъжник. Тъй като те, обаче, се уп ребяват постоянно и често се комбинират поради факта, че рейтинговите Агенции и консултантите по проблемите на инвестиционната дейност обикновено наблягат на понятието “бонитет”, осмислянето на спецификата и сх щането на разликите между двете понятия е наложително за практиката кредитирането.
Кредитните инспектори в банките и експертите от различните кредитира щи институции използват предимно понятието “кредитна надеждност”. В нага трябва да отбележим, че в условията на висок кредитен морал на длъжни ците в повечето държави от ЕС битува мнението, че оценката на кредитната надеждност в рамките на стандартната процедура на разговори между креди тора и бъдещия длъжник, както и анализа на голям обем вътрешнофирмена информация, съдържат елементи на “недружелюбност към клиента” или даже “дискриминация”. Други експерти обаче, твърдят точно обратното – а именно, че обстоятелствената проверка на кредитната благонадеждност поставя основите на хармонични бъдещи договорни отношения между страните и рантира включване в клиентелата на дадена банка (съотв. кредитна инсти ция) на достойни за нейното доверие и общественоотговорни кредитополуча тели. Те защитават очевидния факт, че готовността да бъде обслужван кредита и способността на кредитополучателя да покрива вноските по главницата и лихвите, са сърцевината на кредитирането.
Естествено, тук не става въпрос за фразата, която се приписва на Ленин, а именно, че “проверката е висша форма на доверието”, но в консервативните банкови кръгове продължават с пълна сила да се отчитат понятия като “достойнство” и “чест” в съвременния бизнес, паралелно със стриктния анализ на личностните качества на предприемача и множеството материални и финансови показатели на неговата фирма.
С оглед на това, в периода преди вземането на решение по кредитната заявка, фирмата (съотв. личността) на кредитоискателя бива подложена на систематичен анализ, като в преговорите участва ръководството на банката на ниво банков директор заедно с ръководители на кредитния отдел, прокурист, представител на счетоводството и кредитен инспектор. В рамките на един продължителен и интензивен диалог се уточняват становищата на страните и се търсят основания за сближаване на позициите им, което спомага за сравнително точната оценка на кредитната благонадеждност на клиента. Този аспект присъства в контактите между страните и след подписването на договора и отпускането на кредита, съотв. на траншове от него.
Поддържат се и стандартните контакти на представителя на кредитиращата институция с кредитополучателя по повод отпуснатия кредит които са рутинни и се осъществяват два-три пъти годишно. В случаите обаче, когато кредитополучателят същевременно ползва в същата банка контокорентна кредитна линия, инвестиционен кредит, дисконтови, акредитивни или авалови линии, то независимо от обезпеченията по конкретен кредит, между него и банката съществуват значително по-интензивни контакти. При това, информациите по един или друг конкретен въпрос или аспект от него се “компресират” и се събират от всички нива и отдели в обслужващата банка (съотв. банката- кредитор). Това позволява на кредитора да поддържа оперативни досиета на своите клиенти и да следи по-отблизо техния “бизнес-профил”.
Следователно, оценката на кредитната надеждност на даден клиент на банката всъщност е текуща дейност която се осъществява независимо от това, дали той е подал поредната заявка за кредит или не.

Класическите инструменти на паричния мениджмънт


Класическите инструменти на паричния мениджмънт са:
- сконтовата (дисконтовата) политика
- операциите на „открит пазар“
- политиката на „задължителни минимални резерви.
Същността на сконтовата политика се изразява в покупко- продажбата (сконтирането) на търговските ценни книжа полици) между търговските банки и централната банка. Това представлява повторно сконтиране на полиците, т.е. реесконтиране. За тези операции централната банка определя среден процент, който играе ролята на общ регулатор при сконтирането на полиците в търговските банки и регулиранети при вземане на бърз кредит. По този начин централната банка оказва въздействие върху обема на ресурсите с които търговските банки кредитират своите клиенти. Централните банки установяват лимити за реесконтиране на полиците, които обикновено са валидни за една година.
Операциите на „открит пазар“ представляват покупко-продажба от централната банка на правителствени или други ценни книжа, с което се влияе върху финансовия пазар. Тази политика изисква добре функциониращ капиталов пазар.
Задължителните минимални резерви на търговските банки са средствата, които се държат като определен норматив в централната банка. Централната банка определя нормата на резервите според характера (вида) на депозитите и според техния обем. Може да се определя и спрямо величинатк на предоставените заеми и сумата на активите на банката. При нарушаване на определената норма централната банка начислява наказателна лихва.
В съвременните условия централните банки осъществяват комбинирано въздействие, като съчетават класическите регулатори. Те са общи и селективни.

Темпераментът като фактор за нашите инвестиции

Нашият темперамент оказва голямо влияние върху избора на инвестиции. Познаването на самия себе си, нашите емоции и реакции ще ни позволи да постигнем по-голяма хармония в света на инвестициите. Нашата задача е определянето на степента на риска при вземане на бързи кредити от банки и използването му като средство, работещо за нас, а не против нас. Степента на риска, какъвто сме готови да поемем, зависи изключително от нас. Това зависи от нашия финансов капитал и нашата психическа устойчивост. Ще разгледаме три типа субекти за поемане на риск и ще отговорим на въпроса, кой от тях е най-подходящ за нас.


* Избягване на риска – желанието е свързано с наличието на малък доход, но сигурен, без опасност да загуби своя капитал, защото съществува опасност от психическо затормозяване. Ако има възможност за закупуването на акции или сертификати, винаги купува сертификат. Знае добре, че всяка загуба или умерен резултат от инвестициите ще направи не-преспана нощта и съзнателно ще го парализира.
* Умерена печалба – задоволява се с умерена печалба, която незначително превишава загубата в резултат на инфлацията. Знае, че за да постигне това, трябва да рискува част от капитала. Инвестира в дългосрочни инструменти, обикновено купува пакет от акции и облигации. Добре разбира, че загубите от време на време са неизбежни и всеки инвеститор трябва да се съобразява с тях. Никога обаче не избира финансови инструменти, които понякога могат да му донесат дори голяма печалба, защото те са свързани с голям риск.
* Голяма печалба – желае да удвои своите парични средства всяка година. Смята, че риска във всекидневния живот е нещо обикновено и естествено. Не го интересува ограничаването на риска, което едновременно с това ограничава и печалбата. Инвестира в краткосрочни инструменти, опции или на срочната стокова борса. Притежава съответния финансов капитал, а също така и психическа устойчивост, което му позволява да поеме риска за големи загуби, с надеждата да получи големи печалби.
Могат да се разберат хората, принадлежащи към всяка една от тези групи. Те обаче са и такива, които не винаги могат да бъдат разбрани. Става въпрос за инвеститорите, които поемат голям риск, като нямат необходимата финансова подготовка и достатъчна психическа устойчивост, които не притежават познание за правилата на инвестиционната игра. В резултат на това се появяват сериозни финансови загуби, понякога и материален и психически банкрут.

airbrushcat.com